Преносният капацитет на сръбско-българската граница е 38 млн. куб. метра на ден, или около 16 млрд. куб. метра на година, коментира изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов по време на инспекция на компресорната станция "Расово", извършена от премиера Бойко Борисов и излъчена във Facebook профила му.
От думите на Малинов стана ясно, че има достатъчно свободен капацитет (общо 3 млрд. куб. метра) за преноса и на втечнения газ, който България ще ползва от терминалите в Гърция - съществуващия "Ревитуса" и бъдещия терминал край Александруполис, както и за газа от IGB.
С терминала край Александруполис е свързан още един проект - разширяването на газохранилището "Чирен", разказа Малинов по време на инспекция и в този обект. Плановете на "Булгартрансгаз" са удвояване на капацитета от сегашните 550 млн. куб. метра, както и на добива и нагнетяването до 10 млн. куб. метра на ден.
През Сърбия газът от България ще може да стигне до газовия хъб "Баумгартен" в Австрия.
Увеличението на капацитета и възможността газ от България да стигне до европейските пазари е постигнато благодарение на модернизацията на газопреносната мрежа и изграждането на нови компресорни станции. "Булгартрансгаз" е платила 360 млн. лева за компресори на американската компания Solar Turbines, стана ясно още по време на инспекцията.
Бойко Борисов направи оглед на изграждащата се в момента компресорна станция „Расово“, която заедно с компресорна станция „Нова Провадия“, ще спомогне за повишаване на налягането по трасето на "Балкански поток".
Към настоящия момент продължават да се изпълняват строително-монтажните работи на бъдещата площадка на КС „Расово“, като се очаква те да приключат през декември. Общата стойност на договора за проектиране, доставка и изграждане на двете компресорни станции възлиза на близо 180 млн. евро.
Компресорните станции са ключови за реализацията на проекта "Разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница", посочват от пресцентъра на Министерския съвет. Линейната фаза на проекта също е в напреднала фаза на изграждане. Сама по себе си тя представлява инженерно предизвикателство предвид тежката геология на места и трасето, което пресича множество препятствия като реки, канали, дерета, автомобилни пътища, ж.п. линии и друга техническа инфраструктура.
При изпълнението на проекта се полагат усилия и за опазване на културното наследство. Проучени са общо 87 обекта по трасето на "Балкански поток", като най-важните резултати са от разкопките при с. Владиня и гр. Летница. Очаква се на голяма изложба в Националния археологически институт с музей на БАН да бъдат представени най-интересните находки от проучванията по Балкански поток.
Общият размер на направените разходи за археологически проучвания възлизат на над 18 млн. лв.
Както газопроводът, така и съоръженията към него, след въвеждането им в експлоатация ще бъдат част от газопреносната система на България.


Клозе очаква головият му рекорд да падне на Мондиал 2026
Българин постави рекорд на Гинес по излитания и кацания
Тежка катастрофа със загинал и двама ранени
Везенков стана шампион на Гърция
Премахват сухо дърво на ската в близост до заведение на крайбрежната алея
Китай вече действа срещу AI шока върху заетостта, САЩ още нямат план
Мъск и Сейлър тестват силата на пазарната еуфория
Средните сили търсят начин да не изостанат в AI надпреварата
Тръмп и Моди се опитват да възстановят отношенията си след ударите на САЩ
Vanguard сложи край на 20-годишното царуване на BlackRock на ETF пазара в САЩ
Шефът на НАТО изненада с избора на лична кола
Не всичко е електричество - Skoda готви нов Karoq с ДВГ
Новият регламент за накладките изправя Европа пред сериозен проблем
Льо Ман: Какво трябва да знаете за най-великото автомобилно състезание?
Lexus пусна дезодорант за крака в автомобила
Летният капсулен гардероб на 2026
Щастлива развръзка: откриха изчезналия лекоатлет Живко Виденов
Как да отглеждате върбинка?
3 напитки, които стимулират метаболизма след сън
Валентин Радев: Няма достатъчно информация по казуса "Баба Алино"